Аналитична терапия
Твоят поглед ще стане ясен само когато погледеш навътре в сърцето си. Който гледа навън – сънува. Който гледа навътре – се събужда.
~ К. Г. Юнг
Карл Юнг смята, че личното несъзнавано е само горен пласт на друг много по-дълбок и голям, който е колективното несъзнавано. Това е неконтролируемата, наследена част на човешката психиката, която е изградена от модели/архетипи, които са едни и същи за цялото човечество. В юнгианската терапия чрез архетипите може да се обясни защо даден навик не може да се наруши като например зависимости, депресия или тревожност. За това част от терапията е да се анализират архетипите, за да се разбере по-добре човешкото Себе.
Чрез процесите на себеосъзнатост, трансформация и актуализаця Югианската терапия може да помогне на хората да балансират психиката си.
Това е, за да могат да получат сили съзнателно да направят промяна, която да им помогне да постигнат вътрешна хармония и да са цялостни.
Юнгианският психолог не разглежда психиката на човека единствено затворена сама в себе си, несвързана със света около нея – миналия, настоящия и бъдещия, а търси връзки с всичко от всяко време.
Човекът е поместен в неговия архетипен корен, видян е във връзката си с религията, изкуството, приказките и митовете, науката и съвременното общество.
Той никога не е сам, а е в клъстер с множество фактори, които юнгианския терапевт трябва да обеме и да приложи в терапията.
Откъснатостта на модерния начин на живот от вътрешния живот на човека, от неговата естественост и сблъсъкът между несъзнаваните мисли и нашите рационални, логични животи често води до екзистенциални кризи. Юнг смята, че древните общества са се справяли по-добре в това да балансират израза на тези несъзнавани чувства чрез ритуали, религия и внимание към сънищата. Докато модерният човек, въпреки неговите нови технологии, е налегнат от тревожност, породена от липсата на социално приемливи начини да се изследват тези енергии. За това в анализта се отделя внимание на символичните и духовни преживявания на клиента, на неговите сънища и фантазии.
Сънищата представляват една възможност за хората да се свържат с тези изоставени части на себе си и за това са обект на изследване в терапевтичния процес.
За юнгианците сънят не е вид „стандартизирана криптограма“, която може да бъде декодирана с речник на символните значения. Той е интегрален, значим и персонален израз на индивидуалното несъзнавано. Той е също толкова „реален“, както и всяко друго явление, присъщо на индивида. Индивидуалното несъзнавано на сънуващия се свързва само със сънуващия и подбира за целта символи, които имат значение само и единствено за сънуващия. Съобщенията на несъзнаваното са от най-голяма важност за сънуващия – естествено, след като несъзнаваното съставлява поне половината от цялото му същество – и то често му предлага съвет и ръководство, които не може да получи от друг източник. Сънят е пряко, лично и смислово общуване със сънуващия – общуване, което използва символи, общи за цялото човечество, но във всеки отделен случай по напълно индивидуален начин, който може да бъде тълкуван с един-единствен индивидуален „ключ“.
В анализата се търси събиране на съзнателните и несъзнателните части на ума, за да се помогне на човека да се чувства цялостен.
В анализата клиентът се впуска в дълбите си, за да изследва всички части от себе си – лицеприятните и нелицеприятните, и търси „истинскито“ Себе, отколкото азът, който е представен пред другите в света.
В процеса се използват креативни техники и подходи – рисуване, танц, музика, драма, пясъчна терапия, водене на дневник на сънищата и други. Това е вълнуващ път на свързване със себе си и преоткриване на живота – минал, настоящ и бъдещ. Юнгианската терапия може да помогне на хора, които са в депресия, тревожност, тъга, загуба, фобии, проблеми във взаимоотношенията, емоционално травми, ниско самочувствие и други емоционални проблеми. Тя е за тези, които търсят дълбоко разбиране на себе си и са готови да включат активно в процеса на търсенето на това знание. Юнгианската терапиия се насочва към източника на проблема, отколкото към неговото проявление или симптоми.
Използвана литература:
Hall H, Norby L. (1968). Fundamentals of Jung’s Psychology. Buenos Aires
PsiqueHocheimer W (2004). The Psychotherapy of Jung, Barcelona
Herderfordham, M (1999). Technique in Jungian Analysis (The Library of Analytical Psychology), Boston.
Karnac Jung, C. G. (1981). Archetypes and Collective Unconscious. Barcelona, Paidos.
Jung, C.G (1993). Structure and Dynamics of the Psyche. Editorial Paidós, Buenos Aires.