Размисли върху психологията, историята и литературата

от | мар. 15, 2020

През годините съм придобила богат опит в различни хуманитарни дисциплини – основно в полетата на историята, филологията и психологията. Натрупаните знания и научен опит ми помагат изключително много в психологическата ми практика. Това е така, защото хуманитарните науки се занимават именно с човешкото общество, човека и неговата култура. Познаването на историята на човечеството, историята на България, както през призмата на историческите факти, но и през призмата на литературното творчество на народите и езикознанието, допълнено с знания за психиката на човека ми дава една многоизмерна картина за човека и неговата позиция в света. Интересна за мен е идеята на филолога, философ и писател Фридрих Ницше, че „Директното себенаблюдение не е достатъчно, за да познаем себе си; ние имаме нужда от история, защото миналото продължава да протича в нас на стотици вълни; всъщност ние самите сме нищо повече освен това, което изпитваме във всеки момент от този постоянен поток (цит. по Constâncio, Mayer, Ryan & Walter GmbH & Co, 2017).

Като хора на микро ниво сме части от семейство, след това на макро ниво сме части от род, приятелски и професионални кръгове, родина и накрая човечество.

Според мен осъзнаването ни като неделима част от Цялото и нашето пълноценно свързване с другите – от семейство до човечество, е изключително важно, за да имаме удовлетворяващо чувство на принадлежност и смисъл. Познаването на личните семейни корени, както и слизането по-надолу в познаването на корените на психичните ни процеси и познаването на личните ни вътрешни корени, ни прави устойчиви на житейските бури, в които всеки един от нас влиза. Познаването на мисленето и преживяванията на хората, живели преди нас, от зората на цивилизацията до ден днешен, ни помага по-лесно да  отсяваме истина от неистина и да разбираме по-добре процесите, които се случват в света и посоката му. Разбираме по-добре произхода на различни явления, процеси и култури. Съответни ние можем по-добре да се позиционираме по отношение на всичко, което се случва – „На какво сме съучастници и какво възпрепятстваме в живота си?“. Ще споделя един ьзцитат от книга по темата: „Историческото знание обещава да осветли какво ние вече означаваме за себе си. То е нашият вход към съвета на Делфийския оракул: „Познай себе си“. По този начин връзката между Историята и живота е по-интимна отколкото между естествените науки и живота, историческото познание може само да измени нашето съзнателно отношение към нещо, което вече имаме, а не да добавим нещо, което е било преди това чуждо към репертоар, който е започвал без него“ (Scharff, 2015). Примерно юнгианскaта анализа нямаше да бъде развита, ако Карл Юнг не е бил изследвал архетипни и митологични репрезентации в различни народи и култури в съвременен и исторически план. Той открива, че във всички култури има архетипни тенденции, които се срещат в тях, независимо от дистанция и време, и смята, че те са заложени в нас изначално. Ние носим на някакво ниво информацията на всички наши предци чрез нашето ДНК-то  и делим едно общо психическо поле с всички хора. Телата ни, примерно, казва планетарнияt специалист д-р Ашли Кинг, са направени от звездния прах, произлязъл от живота на хиляди звезди, което на още едно ниво ни свързва със сложния организъм на Вселената.

Хората през всички исторически епоха са творили.

Например най-старата намерена фигура в света е тази на т.нар. „мъж-лъв“. Това е фигура-символ на 40 000 години, намерена в сегашна Германия в пещерата Стедал до Баден-Вюртенберг. Фигурката е висока 31 см и е направена от костта на мамут и „е най-старата репрезентация на същество, което не съществува във физическия свят, но символизира идеи за свръхестественото“ (Cook 2017). За нея се смята, че е и най-старото доказателство за религиозно вярване в света (Cook 2017). Експеримент на Улф Хейн показва, че за направата на фигурата са били нужни цели 400 часа (Cook 2017). Което показва, че от най-ранни времена за човека е било важно не само физическото оцеляване, но и духовното преживяване и търсене и е имал потребност да го изрази чрез изкуство и изкуството е служело за мост мост между земното и духовното.

Освен изобразителното изкуство във всичките му форми във времето се развива и писменото изкуство. С появата на масовите писмени системи и образование, се развива и художествената литература.

„Човешката душа прави литература и литературата храни човешката душа“ (Dastmard, Razmjoo, Salehi, 2012).

Умението за внимателно вникване в литературно произведение и способността за разчитането на символиката му и дълбинните му е свързано с вникването и разбирането на човешката същност. Даже някои изследователи казват  провокативното становище, че „психологията е литература“ (Moghaddam, 2004). Според Карл Юнг всеки човек има собствена приказка или мит и нейното разбиране води до излекуване на психични рани. Хората постоянно измисляме наративи и ние помним себе си и живота си чрез историите, които разказваме на всички, с които общуваме. За това и поетесата и политически активист Мюриел Рукесър казва, че „Вселената е направена от истории – не атоми“.

Историята, литературата и психологията се преплитат по особен начин в психотерапията.

В психологическата работа клиентът разказва своята лична история и с помощта на психолога я реинтепретира чрез психологически инструментариум, стигайки до нови прозрения за себе си, за другите и намира начини за решаване на проблемите и въпросите си. Това прави срещата психолог – клиент своеобразен творчески процес. Като метафора на този процес може да е платното за писне или рисуване, представляващо животът на клиента. Красотата и хармоничната на полученото произведение ще зависи от професионализма на психолога и активното искрено участие на клиента.

Като психотерапевт съм щастлива от това, че обичам работа си и усещането, когато съм съдействала на някой да реши негов личен проблем. Това ми носи огромно удовлетворение и радост.

 

Използвана литература:

Constâncio, J., Mayer, B. M. J., Ryan, B., & Walter de Gruyter GmbH & Co. KG. (2017). Nietzsche and the Problem of Subjectivity.

Cook, Jill. (2017) The Lion Man: an Ice Age masterpiece, последно посетен на 1.12.18г <https://blog.britishmuseum.org/the-lion-man-an-ice-age-masterpiece/

Dastmard, F., Razmjoo, T., Salehi, V. (2012). The Relationship between Psychology and Literature.  J. Basic. Appl. Sci. Res., 2(9)9420-9423.

Jung, C. (1990). The Archetypes and the Collective Unconscious. Princeton University Press.

Moghaddam, F. M. (2004). From ‘Psychology in Literature’ to ‘Psychology  is Literature’: An Exploration of Boundaries and Relationships. Theory & Psychology14(4), 505–525.

Ors, Jeronimo (2018). What is the relationship between history and psychology?. Quora – A place to share knowledge and better understand the world.

Scharff, R. C. (2015). How history matters to philosophy: Reconsidering philosophy’s past after positivism. London: Routledge.